Анжело Красини е роден през 1954 г. в София. През 1974 постъпва в Института за приложни изкуства "Строгановски", който завършва с почетен диплом и награда през 1979. От 1979 до 1981 работи в Българския културен център във Варшава и специализира ювелирно изкуство. От 1986 до 1990 работи като водещ дизайнер в Съюза на българските художници. Взел е участие във всички представителни изложби в България от 1980 до 1990, както и в Япония (1981, "България 1300"), в Яблонец (1983), Кил (1984), Ерфурт (1985), Яблонец (1987). Представил е свои самостоятелни изложби в София през 1982, 1986, 1987, 2001, 2004, 2005, в Пловдив през 1982 и 1988, в Прага, Берлин и Будапеща през 1989, в Иноргента, Мюнхен през 1998. Отличен е с втора награда на Ерфуртското квадрианале през 1986 и с награда от Съюза на българските художници през 1987. Негови произведения се намират в Националните музеи на София и Ямбол, както и в частни колекции. В своите работи Красини използува творчески традиционни технологии и елементи от античното ювелирно изкуство.

Petar Arbof

Роден съм през 1970 г. и с бижутерия се занимавам повече от две десетилетия. Първите си уроци, майсторските си умения и формирането на възгледите и търсенията си в естетиката на бижутерията съм получил от своя баща, който дълги години бе главен моделиер на "Златарска промишленост" в София. От него научих и важната истина, че не можеш да правиш успешно съвременни сребърни бижута, ако не познаваш добре традицията, която идва в тази област от древните траки, от Елада, Византия, Рим, а по-късно и от Изтока. Балканите са били винаги кръстопът на цивилизации и епохи и съвременното изкуство на среброто неизбежно е свързано с различни традиции, стилове, художествени търсения от хилядолетия и от различни краища на света. Затова и още с първите си стъпки в бижутерията започнах да работя с различни метали, сплави и техники, в които се стремя да съчетая, доколкото мога, традициите със свременните художествени виждания. Най-често използувам техниките на кованото сребро и мед, леене, емайлиране, патиниране и др. Не се хвърлям лесно в експериментиране на всички познати техники и стилове, защото морето на нашето изкуство е огромно, не можеш да го преплуваш наведнъж и ако не познаваш всичките му дълбочини и плитчини, ветрове и течения и всякакви други особености, рискуваш да се удавиш.

Работил съм известно време в Женева и Мадрид, където останаха мои произведения и където се помъчих да допринеса за популяризиране на българското ювелирно изкуство.

Ivan Georgiev & Sbezana Neikova

Иван Георгиев : Започнах да се занимавам с обработка на благородни метали през 1979 г. През тази година за първи път участвах в Общата художествена изложба на Съюза на българските художници. През 1989 г. станах член на този съюз и от седем години съм председател на Секция "Бижутерия", в която членуват около трийсет души. Участвам във всички големи общи художествени изложби, както и в такива в Москва, Берлин, Прага, Амстердам и Токио. Занимавал съм се и с художествена обработна на кожа.

Снежана Нейкова. Занимавам се с художествена обработка на кожа от 1986 г. Бях моделиер в кооперацията "Народно изкуство". През 1990 и 1993 работих в Париж, където продадох свои произведения.

Заедно работим от 1994. Тогава организирахме своя работилница, оборудване за която закупихме от Италия. От тогава датират и първите ни опити с емайл. В 1997 направихме успешна изложба в Бургас. От 2001 до 2005 продаваме бижута в галерия "Електра" в Малага (Испания). Там направихме и тримесечна успешна изложба, на която продадохме две трети от експонатите. Сбирки с наши бижута се продадоха и в Мадрид, Лисабон, Париж, Женева и др.

В нашите бижута се стремим да откриваме нови характерни форми (някои от които - осъвременени изображения на традиционни български бижута): различни мотиви от българско везмо, стилизирани древни символи, знаци с рунически елементи, елементи от картини на съвременни български художници, използуваме и технологията на емайла, която не е много разпространена у нас. Технологията на емайла е сложна и трудна, трудоемка и няма голяма традиция н България. Използуваме и техниката на ръчното матиране, както и на повърхностното позлатяване с различни цветове злато.

В съвременните технологии навлизат технологии и машини, които облекчават процесите, като напр. запояване, изрязване, гравиране и др., които се правят с лазер.При восъчното изграждане на на моделите се използват "роботи", които изграждат предметите по триизмерен компютърен модел. За съжаление тези технологии са твърде скъпи за условията, при които работят златарите в България.

Daniela Andreevska